„Нека стане целий свят и нека да каже Велик е 6 септемврий!” – С този апел през 1887 г. започва тържеството в Пловдив за Деня на Съединението. Експлозивният призив е роден от безграничния ентусиазъм на един пробуден народ. Четири години по-късно на 6 септември градският парк при днешния Природонаучен музей в Пловдив бил препълнен. Така било и на 6 септември 1885 г. Именно от това място през паметната 1885 г. тръгнала възторжената процесия, която обиколила целия град, за да огласи навсякъде жадуваното единение на разпокъсаното отечество.
На 6 септември 1891 г. бил открит новопостроения водопровод на Пловдив. Най-много хора имало край една голяма чешма. След минути чучурът на чешмата оживял. Настъпила тишина. Отведнъж водата рукнала. После екнали възторжени възгласи. Хората се скупчили край чешмата. Всеки искал да си наплиска лицето и да отпие няколко глътки. И понеже към парка непрекъснато прииждали нови групи, блъсканицата продължила чак до вечерта.
На Джумаята, където през 1885 година посрещали доброволци от цялата страна, бил поставен голям водоскок. Както твърдят очевидците, зрелището на Джумаята било неописуемо. Тук водните струи излитали високо нагоре, разпилявали се на хиляди капчици, в които се пречупвали слънчевите лъчи, и очертавали многоцветна дъга. Чак до залез многобройната публика се любувала на гледката.
Това е истински празник – отбелязват присъстващите – когато е построено нещо, то да остане за потомците. Иначе фойерверките ще изтлеят в небето и толкова. Друго нещо е да се построи модерен водопровод. Това е „едно величаво и от първостепенно значение за града дело“. Наистина е така, защото 1891 г. ознаменувала осъществената мечта на две поколения пловдивчани.
Това паметно тържество било подготвяно повече от три години. Христо Дюкмеджиев, кмет на Пловдив от 1887 до 1890 г., още като поел делата на града, започнал да отправя призивни послания към премиера и министрите. През пролетта на 1889 г. успял да издейства заем от БНБ за водоснабдяването на Пловдив.
На 15 април 1889 г. е първото дарение от 5000 лева в помощ за водопровода. То е от българския княз Фердинанд и майка му княгиня Клементина. Седмица по-късно Министерството на вътрешните дела подарило 25 000 лева. Строителството било възложено на акционерно дружество „Compagni generale des Conduites d`Ean”, установено в Лиеж. Законен представител на белгийската компания станал инженер Оскар Ватрен, който още с пристигането си в България, дава началото на строителните дейности.
Делото на Христо Дюкмеджиев било продължено от Димитър Свещаров, избран за кмет на Пловдив през 1890 г. Помощник кмет станал Георги Данчов- Зографина. И двамата участвали в революционен комитет, основан от Васил Левски, после осъдени на доживотно заточение в Диарбекир. И двамата успели да избягат от тъмницата. Заедно са и през 1885 г. при прогласяването на Съединението. Тогава Зографина е включен в привременното правителство. Христо Търнев, също заместник-кмет на Пловдив, е участник в Априлското въстание
На 1 ноември 1890 г. излиза първият брой на „Пловдивский общинский вестник”. В него се публикуват протоколи от редовните и извънредни заседания на Общинския съвет, заповеди, разпореждания, които предоставят пълна информация за изграждането на водоснабдителната мрежа. Много трудности, много проблеми, а времето малко, много малко. На всичко отгоре в Пловдив тръгнала епидемия от скарлатина. Отминала скарлатината, но после огромни орляци скакалци нападнали града. След тях не оставала ни тревичка, ни листенце – истинска пустиня.
Общинската управа публикувала заповед: „Всички граждани от 16 — 50 години, начиная от 30 Май до 2 Юний ежедневно да излизат на потеря за изтребление на скакалците.”
Дошъл денят на големия празник. Всеобща радост, блажени мигове. После завръщане към мечтаното – да се остави паметен знак за великото дело.
Не се знае на кого е идеята – дали на помощник-кмета художникът Георги Данчов-Зографина, дали на кмета Димитър Свещаров. Факт е, че на 3 октомври 1891 г. инженерът Оскар Ватрен изпратил проект на фонтан, който трябвало да се монтира в Пловдив на площад Джумаята. Общинският съвет гласувал да се закупи фонтана за 5 500 лева. Тъй като централата на водопроводната компания била в Лиеж (Белгия), известен център на металургията, може да се предположи, че фонтанът е отлят там.
Паметно място бил площад Джумаята, но задръстен от сергии и бараки на търговците. Не било удачно паметният знак за великото събитие да се монтира на такъв фон. Точно по това време започнало строителството на сградите за Първото българско изложение. „Пловдивското Градско Кметство – известява вестник „Нашето първо изложение” – предложило на Управителната комисия да постави на свои разноски фонтана пред главния павилион, като употреби за тази цел статуята и водоскокът, който се тъкмеше да стане на Джумаята”.
В края на април 1892 г. фонтанът бил монтиран между главния павилион и тържествения вход на Първото българско изложение. Това подреждане подкрепя заключението на Никола Гашаров: „Благодарение на това водоснабдяване, Пловдив се определи за място на нашето първо изложение.”
След откриването на изложението фонтанът се превърнал в култово място. Пред него се подреждали за паметна фотография депутациите от цялата страна. Било закрито изложението, но привличането на фонтана продължило да печели нови почитатели. Малцина знаели, че момичето в композицията е богинята Деметра. Пловдивчани казвали „Фонтаната“ и смятали, че няма нужда от повече обяснения. За името на автора се знаело само, че е „велик художник” от Европа. Едва след началото на XX век се изяснило, че автор на фонтана е Арналдо Емилио Дзоки от Флоренция. С творби на прочутия скулптор се гордеят жителите на много градове не само в Европа, но и в още три континента – на свети Франциск от Асизи в Кайро (Египет), на Христофор Колумб в Буенос Айрес (Аржентина), на Мари-Жозеф Лафайет в Ню Йорк (САЩ).
Първото задълбочено изследване за творбите на Арналдо Дзоки в България е публикувано от доцент Радослав Спасов през 2012 г. (Сп. „История”, год. ХХ, книжка 6, с. 490 и сл.). Заглавието е „Скулпторът, който пресъздаде Българското освобождение (1878)“. Авторът проследява историята на всеки един от паметниците, посветени на Освобождението от възникване на идеята до тържеството за освещаването.
Началото е за Паметника на Свободата в Севлиево през 1882 г., когато са постъпили първите дарения. Паметникът е завършен след дванадесет години. През 1903 г. е открит паметникът в Оряхово на загиналите румънски войници през 1877 г. След десетгодишни усилия настъпил мечтания за русенските граждани ден – на 11 август 1909 г. бил открит Опълченският паметник. На 23 април 1901 г. била обявена всенародна подписка за набиране на средства за създаване паметника на Цар Освободител в центъра на София.
През 1892 г. в днешната пловдивска градина „Цар Симеон” е монтиран фонтанът на Деметра. Това е най-ранната творба на Арналдо Дзоки в България. Деметра е древна богиня на земеделието и на зараждащия се живот. Според д-р Александър Пеев, в далечното минало Деметра била покровителка на Пловдив./ПП