На мястото, където сега е внушителната сграда на Народната библиотека „Иван Вазов“, през 70-те години нa XIX век се намирала къщата на италианския търговец Доменико Такела, който имал големи складове за зърнени храни в Пловдив и Цариград. През лятото на 1876 г. тук се събрали чужденците, живеещи в Пловдив. Присъствали повечето от европейските консули. Чужденците говорили за опустошенията след Априлското въстание. Хиляди българи били застрашени от гладна смърт, стотици деца останали сам-сами, без да има кой да се погрижи за тях.
Така възникнало Пловдивското международно дружество. Негов председател станал френският консул Жак д`Истрия, а подпредседател – Доменико Такела. Призивът за помощ стигнал до европейската преса. От Париж, Ливърпул, Лондон и други места започнали да пристигат значителни суми. Изчисляват ги на близо 900 000 пиастра.
През есента на 1876 г. в Цариград основали Централен благотворителен комитет, появили се и фондациите на Лейди Странгфорд, на лондонския кмет и населението на английския град Манчестер.
В столицата на Русия събирането на помощи за пострадалите българи се извършва под ръководството на Владимир Долгоруков, генерал-губернатор на Москва. Покрай тези събития в САЩ за първи път чули името на България след публикациите на известния журналист Джанюариъс Алойшиъс Макгахан. С даренията, изпратени от Америка на Сахат тепе били ли изградени две масивни сгради, в които настанили сираци.
В началото на ноември 1876 г. – пише в спомените си Йоаким Груев – Лейди Емили Ан Смайт, виконтеса Странгфорд пристига в Пловдив. Първата ѝ работа била да проучи какво е нужно на пострадалите селища. В Батак и на други места трябвало да се изградят временни постройки, за да се приютят през зимата бездомните. Другаде трябвало да се поправят увредените къщи, нужни били и средства за закупуване на добитък. В региона били уредени 6 болници. В Пловдив, център на въстаналите селища, било предвидено да се изгради голяма болница на стойност 5000 лири стерлинги. Проектът бил съгласуван с благотворителния комитет в Лондон. Мястото на болницата било избрано от лейди Странгфорд и нейния секретар Вълко Шопов, впоследствие кмет на Пловдив (1906 – 1908). За съжаление проектът пропаднал.
Движението в защита на българите започва на 13 юни 1876 г. Тогава е първата публикация за събитията в България. Поместена е във вестник „Курие д`Ориан”. Всъщност това е писмо на Пловдивската митрополия до Българската екзархия от 4 май 1876 г. Пак през май, като тръгвал за Цариград, протосингелът на Пловдивската митрополия Методий Кусевич скрил в дрехите си бележките за разорените български селища, а в турската столица ги предал на европейските кореспонденти.
Първостепенна задача на Пловдивската митрополия била спасяването на сираците от опожарените селища. Още през лятото на 1876 г. епископ Гервасий наредил да събират децата и организирал изпращането им в Стара Загора, Хасково, Ямбол, Сливен, Казанлък и други селища. В това смутно време Пловдивската митрополия успяла да обхване всички общини от региона и да ги обедини в името на святата цел: спасяване на пострадалите при потушаването на бунта.
Жителите от изгорялата Клисура били настанени по къщите в Карлово, Сопот и Пловдив. Сираците от Батак били разпратени в Ямбол, Самоков, Хасково и други селища. В писмата си Гервасий Левкийски наставлява тамошните първенци да настанят децата в къщите на благодетелни и заможни хора, които да ги гледат като свои чеда, да ги изпращат на училище и да се грижат за тяхното духовно развитие.
Било обичайна практика дядо Гервасий да плати на някой каруцар и по него да проводи няколко деца, които да остави на свещениците по села и градове, като с нарочно писмо до всяко едно място наставлява как да гледат сирачетата и как да ги пазят. Едновременно с това бил съставен специален фонд за тези търговци и занаятчии, които са загубили цялото си богатство. Фондът отпускал безлихвен кредит, докато ограбеният търговец стъпи на краката си и поднови предишната дейност.
По десет, че и повече писма дневно писал Гервасий Левкийски до близки и далечни места с почти едно и също съдържание: благодарност за изпратените дрехи, пари и храни и наставления как да съберат още. Към края ще отправи молба да намерят работа на някоя вдовица, за да гледа децата си, или указание да отидат при заможен българин и го уговорят да наеме прислужница, тъй като сирачето на някой погинал трябва намери храна и подслон до пролетта.
Хиляди българи взели участие в това благородно дело. За да спасят хиляди свои сънародници. Десетки селища дали каквото могат. Няма увещания, няма уговорки, няма молби – казва се само, че българи са застрашени и няма кой друг да ги спаси освен техните сънародници.
