Вместо Херакъл си имаме Альоша в град Пловдив

Статуя на Херакъл се извисявала на Бунарджика, а сега имаме Альоша

Бунарджика – хълмът на историята и символите на Пловдив

Бунарджика е вторият по височина хълм в Пловдив със своите 234 метра над морското равнище, но е най-големият по площ сред пловдивските тепета. Днес той е едно от най-посещаваните места в града, предлагащо впечатляваща панорамна гледка към Пловдив и Родопите.

Името на хълма произлиза от турската дума „бунар“, която означава извор или кладенец. Според изследователи обаче най-древното му название е тракийската дума „Пурд“, също свързана с водни извори. През вековете Бунарджика е бил важен култов и стратегически център, а историята му се простира далеч назад във времето.

Древното минало на Бунарджика

Археологическите находки показват, че още през античността на върха на хълма се е издигала внушителна статуя на Херакъл – един от най-почитаните герои в древния свят. Откритите оброчни релефи свидетелстват за съществуването на храм, посветен на богинята Деметра, както и за култове към Дионис и музите.

В подножието на хълма се е намирал древен некропол, използван в продължение на векове. Част от гробниците са били разграбени още в древността, а по-късни строителни дейности са заличили значителна част от археологическите следи.

Паметникът „Альоша“ – символ на Бунарджика

Най-разпознаваемата забележителност на хълма е паметникът „Альоша“, посветен на съветските войници от Втората световна война. Монументът е официално открит на 5 ноември 1957 година и бързо се превръща в един от символите на Пловдив.

Статуята е висока 11 метра и е разположена върху масивен постамент, откъдето се открива една от най-красивите гледки към града. В продължение на десетилетия паметникът е сред най-посещаваните туристически обекти в Пловдив.

Бунарджика днес

Освен със своята история, Бунарджика привлича жители и гости на Пловдив със зелените си алеи, местата за разходка и панорамните площадки. Хълмът съчетава природна красота, археологическо наследство и паметници от различни исторически епохи, което го превръща в едно от най-интересните места за посещение в града под тепетата.

Интересен факт

По време на благоустрояването на хълма през 1933 година са унищожени ценни археологически находки, включително древен мраморен надпис, използван дотогава като корито на чешма. Това е една от многото изгубени следи от богатото минало на Бунарджика.

VPlovdiv.net представя историята, забележителностите и интересните места на Пловдив. Следете нашите публикации, за да откриете още любопитни факти за града под тепетата.

Бележките на европейските пътешественици предоставят малко информация. Единствено Йохан Кемпелен (1740) дава конкретни сведения. Австрийският дипломат открил два четливи надписа в една гробница. Намерил също отлично запазен гръцки надпис върху мраморен отломък, но той служел за корито на чешмата под някогашния храм на Деметра. През 1933 г. работниците, които благоустроявали хълма, разбили мрамора и изхвърлили парчетата в насипа на терасата пред общинския бюфет, известен сетне като Големия Бураджик.

Така изглеждало тепето Бунарджик (Хълм на освободителите) през 1882 г. Фотограф: Димитър Кавра Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив

В началото 20-и век официално название на хълма става името на руския император Александър II, а бъдещият булевард „Руски” е наречен „Цар Освободител”. През 1935 г. местната преса започва кампания за преименуването на тепетата в града.

Карловската дружба в Пловдив предлага името Хълм на освободителите. Поводът е предстоящото честване на 100-годишнината от рождението на Васил Левски. Карловци искали да ознаменуват вековния юбилей с изграждане паметник на Апостола при главната алея в парка на Бунарджика

През април 1935 г. Общинският съвет приема предложението. Така две знакови места се свързват в едно цяло – паметникът на Левски и паметникът на загиналите руски войни в битката за Освобождението на Пловдив. Както се казва – всичко си дошло на мястото. Така е, но у нас нещата се променят, когато се намеси политиката.

През май 1941 г. общинският съвет приема решението булевард „Цар Освободител” занапред да се нарича „Адолф Хитлер”. Няколко години по-късно Хълмът на освободителите става хълм „Сталин”…

Изображение на хълма в план на Пловдив, изготвен от френския изследовател Гийом Лежан през 1867 г. В западната част на Бунарджика са отбелязани един от изворите и турското гробище

Монета, сечена по време на римския император Гета (209 – 211), показва и друго знаково място. Върху най-високата част на тази малка планина се издига внушителната статуя на Херакъл. „Това иде да потвърди, – заключава дългогодишния директор на Археологическия музей в Пловдив Димитър Цончев, – че днешният Бунарджик е бил хълм, олицетворяващ силата”. Върху мраморния постамент на статуята имало полуизтрит надпис, разчетен частично и публикуван от Георгиос Закинтос Цукалас през 1851 г.

Монета, сечена по време на римския император Гета (209 – 211). Върху обратната страна на монетата са гравирани хълма с фигурата на Херакъл.

Най-ранното описание на тази местност е от 1573 г. „На хълма – пише пътешественикът Стефан Герлах – има две гробници една до друга, под земята, със сводове от печени тухли. Отгоре има чешма и параклисче, т. е. Соеnасu­lum, на някакъв турчин”. През 1879 г. чехът Ян Вагнер отбелязва: „В една черничева горичка на Бунарджик бли­кат буйните и студени струи на извор, който бил из­вестен още на римските заселници. В цялата пловдив­ска околност единствено неговата вода е добра за пиене. Край извора, в сянката на черниците и дивите смо­кини, има малка турска гостилничка”. Мнозина вярвали, че изворът е свещен и лековит. Който чужденец пие от него – уточнява летописецът на Пловдив Космас Миртилос Апостолидис – „остава очарован и не напущал вече града..” Затова още в старо време възниква поговорката “пил вода от Бунарджика”.

Паметникът на Васил Левски при главната алея на парка. Държавен архив – Пловдив

При извора имало две гробници, строени още в древни времена. Георгиос Закинтос Цукалас сравнява гробниците при извора с подобни градежи, „като онези в Микена на Арголила, на Клитемнестра и Егист; тук болните от треска идвали да завързват треската си”. Най-пълното описание на местността е оставил Никола Алваджиев: „На мястото, дето е сега сградата на ресторанта, имаше две изко­рубени пещери, за които казваха, че били от времето на ромен миллет (римляните). Строежът им и червеният хоросан за спойка между тънките тухли потвърждаваха това… Нямаше никакво предание за тях. Туркините ги бяха превърнали в оброчище.

Всеки петъчен ден преди обед там ид­ваха, загърнати в черни фереджета и забулени с бели кърпи, млади и възрастни жени шепнеха някакви заклинания против болести и „лоши очи“ и връзваха по клончетата на големия храст, който растеше над пещерите, шарени парцалчета

и чер­вени конци, след това пръскаха шепа ориз и шекерчета, оста­вяха и по някоя стотинка. И шекерите, и монетите отиваха в джо­бовете на малчуганите”.

Монета, сечена по времето на императора Септимий Север (193 – 211). На гърба са гравирани тепето Бунарджик със статуята на Херакъл и Джендем тепе (Младежки хълм) с храма на Аполон.

Източният склон на Бунарджика още от края на I-ви век се оформя като град на мъртвите. Той е основното ядро на Западния некропол, който обхваща пространствата между хълмовете Бунарджика, Сахат тепе (Данов хълм), Марково тепе и Джендем тепе (Младежки хълм). Много от гробовете в некропола били ограбени още преди векове. В по-ново време пресата публикува известия за по-значителните находки. На 2 юни 1897 г. столичният вестник „Отзив” пише:

„Онзи ден в Пловдив под полите на могилата Бунарджик се е открил един саркофаг, много изящно издялан от гранитен камък и херметически затворен, обаче без никакъв надпис

„Преди няколко дена – известява в. „Борба” през 1921 г. – един старец, като копаел в югоизточния край на Бунарджика, е открил едно тясно зидано подземие дълго около 10 метра. Оброчните релефи, намерени на хълма, свидетелстват за почитането на богинята Деметра. Сред даровете на мъртвите е намерено едно бронзово огледало със следи от позлата и с изящно изработен релеф на Дионисий като дете между нимфа и сатир. Огледалото е намерено в един зидан гроб под Бунарджика. Векове по-късно римският некропол е заменен от пространни турски гробища.

Така изглеждал днешния булевард „Руски” през 1902 – 1903 г. Пощенска картичка.

На монета, сечена по време на римския император Септимий Север (193 – 211), са изобразени Джендем тепе и Бунарджика. Според Николай Шаранков става дума за комплекс, в който култовото простран­ство било разпределено в няколко участъка. „Съ­здават се три свещени мес­та, свързани съответно с не­бесния (слънчевия бог Апо­лон и Джендемтепе), зем­ния (богинята на плодоро­дието Деметра и Бунарджи­ка) и подземния свят (нек­ропола)”.

Горният резервоар на пловдивския водопровод при 228 метра над морското равнище. Държавен архив – Пловдив

Повечето забележителности на Бунарджика от далечното минало днес не съществуват. Дори чешмата, която омагьосвала пришълците в Пловдив, не е същата – истинската била разрушена от скитници. Няма го и саркофагът, който служел за корито на чешмата. През 1740 г. Йохан Кемпелен открил върху него великолепно запазен гръцки надпис.

През 1933 – 1934 г. мраморната плоча била разбита на парчета и захвърлена в насипа за бъдещия общински бюфет. Няма ги терасите, няма ги и загадъчните строежи

„Каменарите разораха най-хубавите тераси” уточнява в. „Борба” през 1930 г. След 1902 г. зачестяват протестите срещу разбиването на тепетата. Някои пловдивчани смятат, че заради каменните кариери е пресъхнала близката старинна чешма.

Пловдивски офицери под горния резервоар на пловдивския водопровод, 1904 г. Държавен архив – Пловдив

Изчезнали са и забележителности от по-ново време. През 1890 г. в скалите на тепето били изсечени двата резервоара на пловдивския водопровод. Единият от тях се намирал на 228 метра над морското равнище и осигурявал напор на водата от 7,5 атмосфери, а другият бил на 205 метра над морското равнище. Благодарение на водохранилището, Пловдив получил нова атракция – два водопада в парка на Бунарджика.

През 50-те години на миналия век горното водохранилище било затрупано с пръст . Тогава изчезнали и водопадите.

Така изглеждал югоизточният склон на Бунарджика през 1878 г. Четири-пет години по-късно Йозеф Якуб Тоужимски пише: „Построените тераси и намерените камъни свидетелстват, че още в рим­ската епоха по него и имало някакви сгради”.