„Да се знае“, „Да се помни“, „Знайно да бъде…“ — такива бележки се срещат в старите български ръкописи. Книгата, свята вещ за българина, обичана, пазена и почитана – била и най-сигурното място за послание към бъдните поколения. Върху вътрешните страни на кориците, по белите полета на листовете се редели заветни думи. Към невръстните и неродените още, към тези, с които се свързвала мечтата за по-добри дни. Да прочетат и да знаят. Да знаят и да помнят…
Кратки са тези редове – само от по няколко думи. Но колко често думите се превръщат в своего рода изповед и вълнуват повече от подробното описание. Така в ръкопис от района на Брезово, се намира къса записка от поп Петър. Съобщава, че през 1490 г. загубил женицата си и допълва: „А аз остах за великих туги.“ Много от бележките свидетелстват как и кога е била закупена книгата, на кого е принадлежала, от кого е четена, на кого е подарена. Защото в отколешните оскъдни времена книгата е струвала цяло състояние.
През XVII в. когато едно село реши да закупи ръкопис, налагало се е всеки да дари по нещо – кой няколко гроша, кой агне, кой теле. Чудно ли е тогава, че днес е известно името на Бойо овчар от село Свежен, който през 30-те години на XVII в. сам закупил цяла книга за селото. Манука Копринарка от село Сушица (сега част от Карлово), която „близ при село Сопота“, закупила една печатна книга, за да дари съселяните си. „В лето 1692 купи сию книгу… Йован…“ — четем в печатно издание от 1639 г., опазено до наши дни в Брестовица. Книжовникът, нанесъл бележката, не е записал нито дума повече – нито за Йован, нито за рода..
Тази святост на книгата трябва да обяснява лютите закани към тези, които се опитват да я „посвоят” – да му бъдат „суперник на страшно судище” я Свети Георги, я 318-те светци отци никейски. Затова и толкова старателно били търсени изгубените книги.
Често в припискате става дума за пътувания:
„Да се знае кога дойдох у село Сотир (днес Храбрино), 1695.“
„Да се знае кога доходи от Тетевена Иван Савов на Сотир и кла пастръма, 1727.“
Говори се също за интересни природни явления:
„Да се знае кога прогърме мееаца генарйя в 13 ден. – записал граматикът Теодосий от Перущенския манастир през 1687 г. – Велик гром н блескавица. И въз ден снег лете…“
Друг книжовник през 1709 г. пише: „Тогда пада велик снег пет педеи…“
„Мое рукописание Сидор грешни еръмонах – четем в ръкопис от Кукленския манастир. – Да се знае в лето 1696… беше апрнлиа 12, та навали сняг педя и пол. Беше овоще цафтела того”.
Ту мъката, ту радостта, ту желанието да предадат на потомците важни известия са давали кураж и на полуграмотни хора понякога да посегнат към перото и с разкривени букви да ни приобщят към своите вълнения. А някои само са се подписали –„ толико можели, толико писали”.
Известявали не само за събития от собственото си битие, за семейството или родното селище, не само за събития в България, но погледите на книжовниците често се насочвали и към далечни страни в Европа. Чудно ли е тогава, че един от тях отбелязва и забележителните събития в космоса? Бележката е нанесена в ръкопис от колекцията на Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив. „Да се знае — пише летописецът — кога се яви на небеса опашата звезда в лето 7174 (1666 г.), месец декември.“ Става дума за комета, наблюдавана девет месеца преди това в Цейлон и Корея, а през 1665 г. и в българската земя.
Друга бележка в същия ръкопис известява: „Аз писах Узия многогрешен сию писание от село Троян на манастира Сопотски в лето 7157 (1649 г.).“ В манастира Сопотски работи известният книжовник Аврам Димитриевич, създател на най-значимите образци на българската ръкописна книга от втората половина на XVII в.
Слова на българи, живели преди нас. Слова, отправени към пас. Слова, породени от едно желание – да се опази спомена, потомците да знаят повече за своите предци, за да разберат по-добре себе си.
Учените обаче били неприятно изненадани от един 80-годишен старец. Повече от месец преди тях дядото открил небесната гостенка с просто око без никаква техника. Това бил зографът Никола Образописов. Той имал близо 60-годишен стаж като збездоброец. „Кога се яви на небеса опашата звезда в лето 7174 (1666 г.), месец декември“, описал в бележките си Образописов.
В началото на 18 в.(1705) английският астроном Едмън Халей установил, че пълната обиколка на опашатата комета трае 75 – 76 години. Кометата получила неговото име. Поетесата Елисавета Багряна видяла през 1910 г. как започва поредната обиколка кометата, а през 1986 г. станала свидетелка и на завършека.
Автор на оригиналния материал: Владимир Балчев. Източник: Plovdiv-Press.bg