Не забравяй, Пловдив! Как разединението едва не проваля изграждането на Паметника на Съединението
Пловдив е град с богата история, в който всяка улица, площад и сграда пазят спомени за важни събития от българското минало. Едно от най-значимите места в града е площад „Съединение“, където днес се издига величественият Паметник на Съединението – символ на единството и националния дух на българите.
Малцина обаче знаят, че пътят до изграждането на този паметник е бил дълъг, изпълнен с противоречия, политически спорове и множество неуспешни опити.
Началото на една идея
Още след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. се появяват призиви за издигането на национален паметник в Пловдив. Въпреки това десетилетия наред идеята остава само добро намерение.
Едва през 1922 г. пловдивското поборническо дружество „Сливница“ официално поставя въпроса за изграждането на монумент, който да увековечи героите на Съединението.
Натрошената плоча от чешмата, издигната в памет на Алеко Константинов, 1932 г.
Проект на паметник за Съединението от скулптора Иван Лазаров от 1925 г.
Политика, спорове и неуспешни конкурси
През следващите години се организират няколко национални конкурса за проект на паметника. Конкурси се провеждат през 1926, 1927 и 1936 година, но без окончателен резултат.
В обществото започват да се появяват съмнения, че различни политически и професионални среди възпрепятстват изграждането на монумента. Местната преса коментира разногласия между институции, творци и обществени организации, а в Пловдив дори възникват спорове относно мястото, на което трябва да бъде построен паметникът.
Избраният проект
Едва през 1938 година четвъртият конкурс завършва успешно и е избран проектът на скулптора Кирил Тодоров. Изграждането започва с големи очаквания, а през 1939 г. на площад „Съединение“ е издигнат макет в реални размери.
Въпреки ентусиазма, между автора и организационния комитет възникват сериозни разногласия. Допълнително влияние оказват икономическите трудности и последвалата инфлация по време на Втората световна война, които практически обезсмислят събраните средства.
Паметник на Съединението – макет на архитект Кирил Тодоров в естествена големина на площад „Съединение”, 1939 г.
Десетилетия на забрава
След 1944 г. инициативата постепенно губи подкрепа. Комитетът се разпада, средствата са изчерпани, а проектът на Кирил Тодоров остава недовършен.
През следващите десетилетия само отделни общественици продължават да настояват за реализиране на идеята. Сред тях е Недко Каблешков, който многократно изпраща предложения до държавните институции за довършване на паметника.
Двете женски фигури, които според скулптора Кирил Тодоров, символизират обединението на България, 1939 г.
Площад „Съединение” с постамента на неосъществения паметник за Съединието, Фотография от 1962 г. Впоследствие постаментът е взривен, за да се отвори пространство за строежа на сграда за Проектантската организация(Прокуратурата).
Паметникът, който познаваме днес
Едва през 1985 година, по повод 100-годишнината от Съединението, Пловдив получава своя дългоочакван национален монумент. Автор на днешния Паметник на Съединението е скулпторът Величко Минеков.
Така след почти век спорове, забавяния и неосъществени проекти, Пловдив най-накрая се сдобива със символ, който напомня за едно от най-великите събития в българската история.
Защо трябва да помним?
Историята на Паметника на Съединението показва, че големите национални идеи се реализират трудно, когато обществото е разделено. Днес монументът не е просто туристическа забележителност в Пловдив, а напомняне, че успехът идва тогава, когато хората намират обща цел и работят заедно.
VPlovdiv.net представя интересни истории за Пловдив, неговите забележителности, личности и исторически събития. Следете нашия каталог и информационен портал за още любопитни материали, свързани с миналото и настоящето на града под тепетата.