Готлиб Фердинанд Ритер фон Хохщетер през 1869 г. изготвя една интересна карта на Пловдив. На нея знаменитият австрийски учен изобразил сегашното Сахат тепе не като едно, а като две тепета – Топлар тепе (Toplar tepe) и Сахат тепе (Sahat Tepe). За Сахат тепе е ясно – става дума за Хълм на часовника, който носи това име вероятно още от XVI век. Откъде обаче идва названието Топлар тере? Името идва от оръдията на южния връх, които векове наред оповестявали байрамите и официалните празници.
Стародавната традиция била продължена и след Освобождението. Тогава за първи път под тепетата посрещнали тържествено новата година. Първоначално оръдията възвестявали настъпването празника само с три изстрела, но от края на ХIХ век, изстрелите станали 21, какъвто бил обичаят в далечното минало. Празничните салюти огласяли града в кулминацията на тържеството – точно в полунощ, когато старата година свършва мандата си, а в същото време идва новата година, посрещната с много надежди.
След топовните салюти започвали пожеланията по многобройните купони, пръснати из целия град.
Най-представително било тържеството в Гражданския клуб. Тук обикновено гостували кметът, окръжният управител, някои от чуждите консули.
Въобще отбрано общество, скъпи тоалети, елитна трапеза. Различните партии, дружества и професионални сдружения също си имали свои убежища.
Често сравнявали старата година с проклета заядлива бабичка, която се инати и не ще да си тръгне. Затова в някогашната българска преса рядко ще се открие добра дума за годината, която си отива. Едната била кървава, твърдят на изпроводяк новинарите през 1895 г., следващата се оказала кишава, третата гладна, четвъртата скандална… „Довечера ще изпратим старата, високосната 1924 г., – пише пловдивският вестник „Правда” в новогодишния си празничен брой – важна и надута като професорско-генералското правителство, което ни управлява. Високосна се нарича тя, защото на мнозина настръхнаха косите, докато дочакат тя да си отиде”.
В същото време художниците неизменно рисували новата година като невинно дете, или усмихната, млада и хубава, готова да подаде ръка и поведе хората към щастието. Такава я виждаме в старите новогодишните пощенски картички. Мнозина вярвали, че новата година ще донесе добро на хората, ако се посрещне добре. А това означавало, че хората също трябва да станат по-добри и да помогнат на тези, които нямат средства за празника.
На 28 декември 1879 г. вестник „Марица” известява:” Идущий вторник вечер на Нова година Благотворителното дружество на пловдивските госпожи ще даде бал в полза на сиропиталището. …Нека не забравят нашите читатели, че който даде половин лира и отиде на тоя бал, дава най-добрия новогодишен подарък, който може да стори на бедните сирачета, което това заведение е прибрало”.
Пловдивските вестници публикували подобни известия и през следващите. години. В първия брой на изданията след посрещането на новата година неизменно се помествала бележка с имената на дарителите. Списъкът на дарителите постепенно се увеличавал, увеличавали се и организаторите на дарителските акции – дружества, обществени организации, комитети и т. н. Разширил се и списъкът на пловдивчаните, получили помощи за празника. През 1909 г. след катастрофалното земетресение в Италия, взело над 100 000 жертви, жителите на Пловдив образували комисия за събиране на помощи. За пострадалите в Италия били събрани 3 900 лева. Депутатите също се направили на дарители и гласували за изпращане на помощ от 50 000 лева. Да, но тези 50 000 лева идвали от държавната хазна, а не от джоба на депутатите.
Години наред оръдията възвестявали началото на новата година, но сега старото име Топлар тепе (Топчи тепе) е забравено. През 1902 г. в южното подножие на скалистото възвишение била построена сградата на дружество „Тракийски юнак”. Тогава се появило названието Юнашки хълм. Покрай тържествата за юбилея на книгоиздателя Христо Г. Данов, през 1905 г. тепето получило името Данов хълм.
Автор на оригиналния материал: Владимир Балчев. Източник: Plovdiv-Press.bg