Конспирацията била стриктна. Дори участниците, подбрани най-старателно, не знаели какво ще правят. През ноември 1947 г. ги привикали уж на профсъюзни курсове, но ги занимавали с икономика, счетоводство и планиране. На 23 декември сутринта внезапно ги събрали. След като влязъл и последният, милиционерите заключили вратата.
Днес е велик ден, – възторгнал се ораторът, – започва национализацията!
В спомените си участниците говорят за неистова радост и скандирания. Изчели списъка на фабриките и имената на бъдещите директори. После специален комендант и милиционер с автомат придружавал избраника към фабриките. На места сигнал за начало на акцията давали сирените.
„Заварих собственика в леглото“, докладва един от национализаторите. Актът станал „при строга революционна тайна“, спомня си друг, за да обобщи, че изненадата била пълна.
Само го притеснил един фабрикант, който изпъшкал, че знаел какво ще стане. „Кой може да е предал конспирацията?“, блъскал си главата избраникът, докато революционният порив отнесе мислите му в друга посока. Всъщност за старите лисици, които умеели да трупат пари от всяка промяна на вятъра, нещата били ясни отдавна. Акулите, способни да оглозгат дори голяма и цветуща фабрика, изпечените майстори на далаверата отрано взели мерки. Лабилните се отчаяли и занемарили предприятията, гледали да заделят нещо настрана под носа на ОФ контрольорите. Останалите потърсили спасение в работата. Както преди, те вкарвали пари в производството, купували нови машини, строяли цехове. И отведнъж нахлуват при тях трима непознати, запечатват касата, извеждат ги под конвой до портала и им нареждат повече да не стъпват там.
„Освободен завинаги“ е Шулцер, собственик на пивоварна „Каменица“, напуснал бавно кабинета си. „Великодушно“ му разрешили да живее в собствената му къща, докато напусне завинаги България
На Любен Цанков, собственик на болтовата фабрика, отворили отделен вход, тъй като къщата му била в двора на предприятието. Създадена през 1896 година, фабриката наи-сетне е в ръцете на истинския си собственик, въодушевява се един от национализаторите. Друг конспиратор е избран да заеме стола на чичо си. Собственикът нарича племенника си грабител, племенникът казва, че действа според закона. „Закона са го създали такива като теб!“, отсича чичото и обяснява как с труда си ще печели и по новите закони. „Но не и да изградиш нова фабрика!“, приключва спора, племенникът.
Любен Калпакчиев въобще не се разправял, отворил чекмеджето на бюрото, взел си лекарствата и излязъл. Лади Ваник, като видял, че въоръжените мъже не вдяват нищо, сам си национализирал фабриката
Петър Радоев признал, че не може нито ден без предприятието „Агрия“. Работниците казали, че не могат без собственика. Оставили Радоев като технически директор. Благодарение на него фабриката преуспяла.
„От огняр – директор“, гласи вестникарско заглавие от ония дни. Гордо известие за „израстването на класата“. „Какъв директор можеше да бъде един дърводелски работник, какъвто бях в действителност“, спомня си новоизбраният ръководител на пивоварна „Каменица“.
„Досега не бях прекрачвал прага на каквато и да е фабрика, твърди културтрегер, натоварен с производството на сапун. Тютюноработничка поела тъкачната фабрика „Родопа“ в Пловдив, новият директор на АД „Оцетна фабрика“ се тюхкал, че нищо не разбира от тая работа. Добре че му позволили да назначи собственика Александър Стойков, най-добрия специалист в Пловдив.
Други обаче и до смъртта си не успели да влязат в предприятията, които сами създали и наложили като водещи в бранша.
Автор на оригиналния материал: Владимир Балчев. Източник: Plovdiv-Press.bg