Разпространението на тютюна в Европа започва малко след средата на XVI век. Навремето някои автори възторжено го описват като лекарство за всички болести. През 1940 г. излиза от печат изследването на Найден Стоянов „Българският тютюн” (1940). Авторът приема, че отглеждането на тютюн у нас започва от XVII век. Горе-долу по това време, когато управлява султан Мурад IV, пушенето се наказвало със смърт. По-късно санкциите били смекчени.
Началото на тютюневата индустрия в Пловдив полагат занаятчийските работилници. Тютюнът се режел на ръка в сахани и сортирал в два вида – яваш (лек) и серт (як). Работилниците били пръснати в целия град. През 1880 г. възникнала една идея, определена като уникално постижение на чиновническата изобретателност. Вместо няколко бирника, определя се само един, вместо много работни сгради, само една.
Номерът е съвсем прост – всички тютюневи работилници били събрани под един покрив в западната част на днешния площад „6 септември”. Нищо не можело да се скрие нито от бирника, нито от конкуренцията, още повече някой да плати по-малък данък от съперниците си. Отговорник на всички производители станал Магърдич Томасян, който бил в бизнеса още от 1872 г. По това време бъдещият индустриалец държал бакалия в „Капана“, където предлагал рязан тютюн. Купувал го от занаятчийските работилници. Като направил сметка какво дава и какво взема, Томасян преценил, че за него е по-изгодно не да купува рязан тютюн от занаятчиите, а сам до си го приготвя.
Фабрикацията започнала уж временно, но с течение на годините се разраствала все повече, за да се стигне накрая до Тютюневата фабрика „М.Томасян и синове“.
„Тази фабрика е единственото предприятие не само в Пловдив, но и в цялата страна, – твърди Тодор Близнаков, – което преминава през всички етапи на развитие – от занаятчийската работилница до модерното индустриалното предприятие.
Както споменахме, през 80-те годни на XIX век. Магърдич Томасян бил нещо като отговорник на занаятчиите, а също така и посредник. Той изчислявал и общия данък на работниците. Впоследствие тази практика била преустановена, но фирмата останала и продължила развитието си като тютюнево предприятие.
През 1901 г. дружеството регистрира своята работилница като фирма “Златен лев”. Участието на Томасян в производството му дава възможност да се развие като перфектен специалист. За да се запознае по-обстойно с качеството на тютюните, Томасян пътува до Кавказ и Крим. За да засили пласмента на цигарите си по корабите, които плават по Дунава под австрийски флаг, отива чак до Будапеща и Виена. В резултат на тази обиколка се стига до повишаване на производството и разнообразяване на асортимента.
Броят на работниците нараства до 30 души. Премества се в по-голямо помещение при днешния пешеходен мост. Сградата е известна като Станчов хан. Там работел със 7 сахана. През 90-те години на ХІХ в. въвежда машина за рязане на тютюна, която се въртяла от двама души. Към началото на първото десетилетие на ХХ век фабриката се премества в подножието на Небет тепе.
От старите вестници трудно може да се разбере каква е цената на възхода, да се усети жестокият сблъсък между производителите. Само близките на Томасян знаят колко притеснения му струвало доставянето на машина за цигари през 1911 г., след като две години преди това го изпреварил основният му конкурент Вакаро. Това е времето, когато Томасян напуснал картела, обединяващ всички по-големи тютюневи фабрики в страната, въпреки че бил негов директор.
Поучен от неуспехите на картела, той решил да развие всички съпътстващи производства и да ликвидира старите работилници. Фактът, че успял в тежкото време, когато войните проваляли всеки опит за мащабен бизнес, Томасян излязъл с едни гърди пред конкуренцията и за пореден път доказал, че без прозорливост и риск не може да се стигне далеч.
От началните години на ХХ век фабриката се установява в подножието на Небеттепе.
Въпреки, че Томасян наел най-голямата сграда в Стария град, през 20-те години предприятието се затруднявало от недостатъчно пространство. Закупували се нови машини, разработвали се нови производства, експерименти. Именно тук, до северния край на днешния тунел, започнало производството на първите български пури. Томасян докарал от Будапеща най-големия специалист, дал му пари и хора. Оказало се обаче, че българските тютюни имат груби жилки и пурите се напукват.
Фабриката имала вече 12 машини за цигари, машини за рязане на тютюн, за пълнене на цигари, обезпрашителна инсталация. По това време фирмата работи със замах и всяко едно нейно начинание завършва с печалба. Трябвало обаче десетилетия да минат, докато се постигне този пълен синхрон и устойчивост срещу стопанските катаклизми.
И така до 75-годишния юбилей на фабриката „Томасян и синове“ – един от рекордите по дълголетие в родната индустрия.
Докато се намеси национализацията през 1947 г.
Автор на оригиналния материал: Владимир Балчев. Източник: Plovdiv-Press.bg