Скандалите преследват до гроб художника Димитър Андреев (Андро)

Преди век Лазар Ангелов, чиновник в Пловдивската община, намерил малка каменна плоча с издълбан върху нея надпис. Изследователят Козмас Миртилос Апостолидис уточнява, че надписът е открит малко по на юг от крепостната порта Хисар капия.

Преводът, изготвен от Апостолидис, гласи: „В година 1631. Тази къща е посветена на Божи гроб и който я продаде, йеромонах, или монах, или мирянин от устата на блаженейшия ерусалимски патриархq е проклет и анатемосан”. Според Апостолидис дарителят е бил на поклонение по светите места, където  получил от устата на „блаженейшия ерусалимски патриарх” гаранция, че няма да се продава посветената от него къща. Като се върнал в града, поклонникът предал къщата на наместника на Божи гроб в Пловдив.

През 1669 г. в метоха отседнал за пет месеца ерусалимският патриарх Доситеус Нотарас. „И останахме там до последните дни на октомври –известява патриархът, – като ни обдариха щедро с милостиня”. Бележки за метоха оставят също приемниците на Нотарас. Краят настъпва през 1815 г. Константин Моравенов известява: „Тогава избухна огънят от Божигробскийт метох и изгоряха всичките окол[ни] къщи”. Най-късното известие за метоха е записано някъде между 1863 – 1865 г. Тогава Константин Моравенов уточнява, че къщата на Сава Пастърмаджиев е съседна на Божигробския метох, където „стоят сега семейства под кирия (наем)…”

Константин Моравенов посочва две от изгорелите къщи, които очертават границите на пожара. Оказва се, че по-късно къщите са възстановени в североизточната част на сегашната улица „Кирил Нектариев” между улиците „Архитект Христо Пеев” и „Цанко Лавренов”. Първа е къщата на Димитро Гавраил Казасина, който се оженил за Зоица Кацигра, сестра на известните братя Анастас, Христодуло и Костаки. В списъците от началото на ХХ век адресът на Гавраил Казаси, внук на Димитро Казасина, е „Кирил Нектариев” №6 (след 1930 г. №23). Към 1922 г. къщата става собственост на Никола Митков.

Втората къща е на Костадин Хаджи Янакоглу. Официален документ от 1900 г. потвърждава, че тази сграда е собственост на Анна Хаджи Янакиева, внучка или правнучка на Костадин Хаджи Янакоглу. В официален документ от 1900 г. тя се признава за собственик на къща „в махала Искюлюбич при съседи Теофану А. Кечебе, Гавраил Казаси  и от двете страни път”. Вероятно някогашната къща на Анна сега е с номер 23 А. През 1930 г. неин собственик е Магърдич Ованес Басмаджиян.

В документите на някогашния технически отдел към Пловдивската община има нотариален акт, издаден през 1930 г. на Манол Киряков Христов, собственик на къща с адрес „Кирил Нектариев” № 4 (сегашен № 25).

Константин Моравенов пише, че пожарът през 1815 г. унищожил всички къщи около Божигробския метох, но посочва собствениците само на две от тях. Останалите трябва да се търсят по границите на пожарището. На броени метри от пламъците е била сградата на ул. „Кирил Нектариев” №21.

Нейният собственик още през 1861 г. отворил в Куюмджийската чаршия на Капана „Модний магазин Ламбооглу”.

През 1907 г. неговият  наследник Георги хаджи Апостолов е в списъка на гръцките енориаши при храма „Св. св. Константин и Елена”. През 1909 г. срещаме като собственик името на Г. Джамиди, след него собственици са Кеворк Арпаджиян и Пещиалджиян. През 1966 г. къщата е отчуждена, реставрирана и адаптирана за галерия на народните художници Христо Станчев, Златю Бояджиев и Цанко Лавренов. По-късно къщата е известна като Дом за детско творчество.

Години наред адресът на Теофану А. Кечебе е „Кирил Нектариев” № 5 (след 1930 г. №20). През 1922 г. нейната къщата е купена от талантливия художник Димитър Андреев (Андро). Той пристига в Пловдив през 1906 г. а през 1907 г. вече е един от любимците на града. На 6 май 1907 г. вестник „Нова Марица” известява, че изложбата от карикатури на Андро „надмина всички очаквания. През това кратко време, докато трая изложбата, имаше едно доста внушително число посетители, които достигнаха до 1000 и повечето от изложените картини-карикатури, се изкупиха от разни лица”.

На 26 септември 1910 г. вестник „Българско царство” описва карикатура на Андро, изложена във витрината на книжарница „Никола Краварев”. Министрите Такев, Мушанов, Ляпчев и Кръстев, показани като малки сврачета, осрали гнездото си, а голямата сврака (премиерът Александър Малинов) ги мести в нови гнезда, т.е. назначаване на нови постове. На 17 април 1919 г. вестник „Юг” представя поредната изложба на Андро: „Тук се мяркат кътове на Стария Пловдив, там ти прикове вниманието черта от преживяната епопея, а цяла галерия те кара да се смееш и плачеш. Тук е нарисуван злият гений на България. Тук са кожодерите, тук е падението.