За Великден княз Фердинанд наемал цял влак и идвал на гости в Пловдив

Преди век, още в началото на годината, пловдивчанинът го подкарвал от празник към празник. Върхът бил Великден. Преди Страстната седмица започвал карнавалът. По традиция шествието тръгвало от квартала при храма “Св.Петка” – в началото на “Цариградско шосе” и Новата махала. Тук се събирали най-отявлените майтапчии и луди глави. Седмици наред умували какви дрехи да навлекат. Събирали едно по едно целия тоалет, а в деня на празника старателно се гримирали и подготвяли. Насъбраното множество посрещало маскираните с овации.

Много посетители имало от района, че и от столицата. Великденските празници в Пловдив припомняли обичаи от стари времена. Затова тук често идвал българският княз Фердинанд с огромната му свита от придворни, министри, депутати и други величия. През 1998 г. гостите пристигали със специален влак, нает от княза, препълнен от високопоставени особи и аромати на всевъзможни парфюми.

Пътуването на столичани от гарата към града се превръщало в истински парад на най-елитната парижка и виенска мода. Цялата тази кавалкада от първенци по Възкресение изпълвала катедралния храм “Св. Богородица”.

Покрай софиянците и местните първенци, в църквата не оставало място за простосмъртни. Това от време на време докарвало до бяс новинарите, които назидавали, че народът няма какво да яде, а парите от хазната текат за увеселения на управниците. Докато сутринта пъргавите вестникарчета разпродавали вестниците, цар Фердинанд невъзмутимо обикалял с автомобила си из района.

Обяснимо е, че започвал от село Фердинандово (сега Първенец), където цялото население го посрещало с цветя и песни

Със започването на Страстната седмица Пловдив утихвал. Опустявали кината и кръчмите, замлъквали оркестрите в ресторантите, дори червените фенери угасвали. По време на тази единствена в годината почивка, жриците на любовта смирено се разхождали край река Марица.

Лека-полека се появявали нови моменти. През 1902 г. Пловдив се наел да поеме организацията на една общобългарска проява. Става дума за Втория юнашки събор. Ръководството на Пловдивското юнашко дружество решило съборът да се проведе по време на великденските празници. В Пловдив пристигнали гимнастици от всички краища на България.

През 1907 и 1908 г. художникът Димитър Андреев-Андро уредил изложби под крилото на великденските празници. Последвало го Дружеството на южнобългарските художници, което от 1912 г. станало става редовен участник. .

През ноември 1926 г. във връзка с великденските празници се свиква музикален събор в Пловдив. Да не забравяме, че по време на великденските празници от 1934 г. се провежда Пловдивският национален мострен панаир. През 1929 г. се провеждат великденски футболни турнири в Пловдив и София.

Столичното издание „Илюстрована седмица” на 12 май 1929 година приема, че тези промени дават възможност за опознаване и сближаване на хората. „Великден отново става ден на сближение. И затова след годините на кръвопролитните войни, които докараха толкова много бедност, усамотение и омраза. На Великден най-добре се опознават чуждите. Великден е празник на любовта към ближния!”

След свършването на червените яйца и козунаците следвала последната част от веселието – прочутият Великденски събор при днешния Понеделник пазар в Пловдив.

На Понеделник пазара се въртели люлките, а площадът се препълвал от селяни и граждани. Стрелбища, музиканти и ред други панаирджийски развлечения очаквали гостите. За ужас на моралистите, из тълпата победоносно се разхождали и някои „скандални жени“.

През април 1928 г. великденските люлки въобще не се завъртели. Вместо празничната тълпа, площадът бил запълнен от палатки и набързо сковани бараки. Причината била земетресението, което разрушило 3600 къщи в Пловдив.

17 април 1943 година, вторият ден от великденските празници. Малко преди полунощ започнала поредната атака на английски и американски самолети.

При улица „Гоце Делчев” бомба попаднала във вратата на бетонен бункер. Загинали 40 деца и жени. Един час след първото нападение последвала втора бомбардировка. Разрушения и пожари.

На следващия ден двама от министрите дошли да се поклонят пред останките на жертвите.

През април 1900 г. река Марица заляла околностите на Пловдив. Очевидец пише, че Пловдив приличал на остров сред морето