Нашенски обичай е да се одумват задграничните командировки, да се пресмятат пътни и дневни, а устати политици злобно да подхвърлят, че единствената полза от „разходките“ е олекването на държавната хазна.
Така през 1899 година клюкарите оценили пътуването на Захари Стоянов и Иван Андонов до строежите в Париж за Световното изложение.
Но именно това била първата крачка към подготовката на модерните панаири у нас и утвърждаване на Пловдив като Международен панаирен център.
През 1893 г. Вълко Шопов бил избран за управител на българския държавен павилион за световното изложение в Чикаго. По този повод завистниците веднага призовали правителството да го смени с друг представител на България защото Шопов бил лицемер, подлизурко, сакат, протестантин и на всичко отгоре – въздържател. Грам не пиел. С други думи срам за България. На тия обвинения отговорил незабравимия Алеко Константинов. За Алеко било удоволствие да гледа как Вълко Шопов посреща посетителите в държавния павилион на България. Накрая писателят уточнява, че Вълко Шопов явно бил най-подходящият за тази работа.
Дошла 1899-а -последната година от XIX век. Светът решил да отбележи настъпването на новия век с едно голямо изложение в Париж. У нас вестта за предстоящото българско участие във френската столица била посрещната възторжено. Този път нямало наплювки по вестниците, че българското правителство ще даде стотици хиляди златни левове за строителството на представителна палата. Дори производителите на платове в страната преглътнали вестта, че на отделни места из залите стените ще бъдат тапицирани с ефектни френски тъкани, защото разбирали, че колкото по-добре изглежда държавната ни палата, толкова по-авторитетно ще бъдат представени родните стоки.
Отново челна позиция за Пловдив отредили министрите. Главен комисар на българската палата станал Петър Димитров, дългогодишен префект и окръжен управител под тепетата, а за негов заместник бил определен Васил Атанасов, главен организатор на Пловдивското изложение през 1892 г. Заявките за участие били събрани до края на септември 1899 г..
От 1 декември започнало събирането на експонатите. Всички транспортни разноски и застраховки се поели от държавата. Близо 30 били участниците от Пловдив.
Андон Станев и братя Янкоолу решили да покажат първокачествени български вина и коняци, братя Точкови разчитали на произвежданите от тях кожуси, възпитаничките на Девическия католически пансион пригласили различни платове, Гарабед Хурмузиян – мелнички за кафе.
Истинско предизвикателство към Париж, столица на козметиката в ония години, било решението на Костаки Пеев, Христо Сяров, Андон Папазов и Пантелей Наботков да покажат богата колекция от сапуни и парфюми.
Имало още цигари, тютюн, хавлии, въжета, обувки и дори стенен часовник, изработен от Сотир Вражалиев. Участниците от Карлово, Сопот и Брацигово разчитали най-вече на розовото масло, от Станимака и Перущица – на коприната. Благодарение на пивоваря Лаушман днешният квартал „Коматево“ също бил вписан в аналите на Парижкото изложение.
Въпреки френските съвети България да заложи най-вече на розовото масло, родните производители напирали да покажат край Сена, че страната ни не е само една розова долина, а вече има просперираща индустрия. Само от района на Пловдивската търговско-индустриална камара били записани около 100 изложители. В края на февруари 1900 г. събраните експонати били опаковани и изпратени за Париж.
Ден по-късно неизвестен злодей застрелял един от записаните в изложението. Куршумът застигнал калофереца Стефан Кьойбашиев на излизане от дома му в Карлово. Кьойбашиев бил един от най-известните производители на розово масло.
Тържественото откриване на 2 април 1900 г. станало повод за небивал празник. Тъкмо тогава гръмнал скандалът в българската палата. Както в другите експозиции, тук също имало коктейл. Нашият главен комисар показал всички експонати на официалните гости, доволен от доброто впечатление, което направил напредъкът на страната ни.
Последната изненада бил бюфетът с избрани български специалитети. Оказало се обаче, че по време на разглеждането неизвестни бандити задигнали всичко пригласено за коктейла – до последната троха и последната капка от питиетата. Отмъкнали дори кошниците с цветя.
Срам и за нашите, срам и за французите, които също трябвало да подсигурят охрана. Вестниците ехидно отбелязали, че вместо във Варненско и Русенско, където избухнали селските бунтове, правителството ни трябвало да обяви военно положение в Париж.
Скандалът отшумял, българската палата загъмжала от посетители. На първия етаж била главната атракция за парижанки – изящен фонтан, от който непрекъснато бликала розова вода. Изисканите французойки се блъскали край фонтана и всяка гледала да натопи копринената си кърпичка във водата, да запази спомена за уханието на розите. С тази кърпичка в джоба дамите продължавали обиколките си из другите палати. Казват, че цялото изложение и цял Париж миришели на българско розово масло. Сензационна реклама.
Източник: Plovdiv-Press.bg
Материалът е базиран на публикация от авторската рубрика „Не забравяй, Пловдив!“ на историка и изследовател Владимир Балчев, публикувана в Plovdiv-Press.bg.
Рубриката представя малко познати и значими моменти от историята на Пловдив, както и истории за бележити личности, оставили следа в живота на града.
Автор на оригиналния материал: Владимир Балчев.